първи кадър на лента
Canon EOS-1n

модел: мартин

И нещо, което Daisy Duck написа провокирана от тази снимка:

Имало едно време ... Или по скоро има!
...Човек, който си даде цялото свободно време, всичките усмивки, всичките чувства ... цялото си щастие.
... Един човек, който е заобиколен от хора, които дори не иска да познава... който има всичко ... Но всъщност е самотен- не сам... и няма нищо... нищо, което би му върнало усмивките, чувствата, щастието ... дори смисъла на свободното време ...
За този един човек, за тази една жена, за тази една любов ... За тях той дава дори това, което няма, за да бъдат пак те ... пак двамата ... пак там ...
Той има толкова много думи да й каже, но те няма да я върнат вкъщи... Той си задава толкова много въпроси ... а отговорите са толкова много ...
Нещо, което каза ли я нарани и я накара да си тръгне? Може ли да се извини? ... И как да промени факта, че я няма? Какво да прави ... и може ли без нея? ... Когато се обърне ... тя до него ли ще бъде? ... Той още ли е в сърцето й?
...За него ... За този човек времето минава бавно...
... Той не може да я изкара от ума си... Постара се по всякакъв начин да бъде силен... Но ...
... Но полудя, докато мечтаеше да докосне лицето й отново... А реалността му напомняше, че нея вече я няма ...
... Този един човек просто беше сляп за истината ... а тя (жената ... не е тази кучка, за която ти я мислиш ...
Защото ... сред всичките тези чувства, споделени моменти, усмивки, щастие и дори любов ... там някъде тя изгуби себе си... тя не знаеше какво иска...

... Те ще върнат на това място някой ден ... Пак там ... пак двамата ...
... Но дали ще е същото ? ...
... Някъде, не знам къде ... Някога, не знам кога ... Някак си, не знам как ... Те ще намерят щастие ...
... Ако знаеха къде е ...

_{специални благодарности на емо от студио МЕМ за всичко, което прави, за да навлезна във фотографията
благодаря на марто за приятелството}